Имало една стара жена, която всеки ден носела вода от извора с две делви на рамо.

Едната делва била здрава ,а другата имала малка пукнатина.

Докато стигнела до дома, от спуканата винаги изтичала част от водата.

Години наред пукнатата делва се срамувала.

Една сутрин попитала жената:

— Защо продължаваш да ме носиш?

Не виждаш ли, че губя половината вода?

Жената се усмихнала.

— Погледни пътеката.

От твоята страна всяка пролет цъфтят цветя.

От другата има само прах.

Любовта рядко прилича на това, което очакваме.

Тя не търси съвършенство.

Не измерва.

Не сравнява.

Тя вижда онова, което вече присъства, но често остава незабелязано.

Понякога животът ни среща с хора, които носят радост.

Друг път срещаме хора, които докосват местата, които още болят.

И едните, и другите стават наши учители.

Реката не избира кои камъни да докосне.

Тя ги обгръща всички.

Така постепенно и те стават гладки.

Може би и любовта прилича на това.

Не убеждава.

Не притиска.

Не изисква.

Само остава достатъчно дълго, за да извая острите ръбове.

Как ще прекараме тези дни .

Ще се раздвижим

Ще започваме утрините с медитация

и осъзнато дишане.

Ще вървим по пътеките край Рилска река и водопад Виджая.

Ще разговаряме за любовта.

Ще споделяме мълчание.

Ще седим край огъня.

Ще оставим природата да бъде нашият най-тих учител.

И когато умът постепенно се избистри, естествено започват да се появяват онези качества, които никога не могат да бъдат насилени — любящата доброта, състраданието, радостта за щастието на другите и онази равнопоставеност, в която никой не стои по-високо или по-ниско от другия.

Може би тогава любовта престава да бъде дума.

И започва да бъде присъствие.

Всичко е подготвено за вас

Цени

Ранно записване 10.08.2026

Ранно записване

290 € – двойно настаняване
330 € – самостоятелна стая

Стандартна цена

320 € – двойно настаняване
370 € – самостоятелна стая

Ние сме Ани и Жоро.

Не можем да научим никого как да обича.

Но можем да създадем място, в което човек да остане достатъчно дълго със себе си, за да започне отново да вижда с повече яснота.

Затова създадохме този дом между реките, гората и планината.

Място, където разговорите могат да бъдат бавни.

Мълчанието — спокойно.

А срещите — естествени.

С радост ще ви посрещнем.

Може би любовта не е нещо, което трябва да търсим. Може би тя е светлината, която винаги присъства и търпеливо чака да я видм.

Ние сме тук ,ела и ти!